Изречението, което чуваме най-често
Казват го собственици на фирми с 20 или 30 души, обикновено към края на първия разговор. Офертата чака теб. Отстъпката за клиента чака теб. Новият служител пита теб, макар че има пряк ръководител. Вечер отговаряш на съобщения, които през деня не си стигнал да видиш.
Повечето собственици приемат това като черта на характера: такъв съм, искам да знам всичко. Понякога е така. Много по-често причината е по-скучна и по-лесна за поправяне. Във фирмата никой не е записал кой какво решава, затова всяко решение по подразбиране се връща при теб.
Как решенията се връщат нагоре
Когато фирмата расте от пет на двайсет души, собственикът спира да прави всичко сам и започва да разпределя работата. Правилата за решенията обаче остават в главата му. Служителят знае, че при грешно решение ще отговаря той, а при въпрос рискът му е нулев. Затова пита.
Всеки път, когато отговориш бързо и вярно, навикът се затвърждава. Питането става по-безопасно от решението. Екипът е способен. Липсва рамка, която казва до каква сума, за кой клиент и при какви условия човекът решава сам.
Четирите роли, които остават при теб
В работата си оставяме на собственика четири неща. Посоката на фирмата. Хората, тоест кого наемаш и на кого поверяваш ключовите места. Парите: големите разходи, цените, кредита. И правилата на играта: какво е позволено, кой за какво отговаря, кое се проверява.
Всичко останало може да има свой собственик във фирмата. Контролът остава при теб, само че минава през правила, които си написал веднъж, вместо през всяко съобщение поотделно.
Проверка за пет дни
В продължение на пет работни дни записвай всяко решение, което си взел, дори най-малкото. Срещу всяко сложи една от три отметки. Първата е за решение, което само ти можеш да вземеш, защото засяга посоката, хората, парите или правилата. Втората е за решение, което някой друг е можел да вземе, ако е знаел докъде е свободен. Третата е за решение, което изобщо не е трябвало да бъде решение, защото повтаря вече взето.
Втората и третата група са капацитетът, който фирмата ти взима всеки ден. Ако заедно са повече от половината, имаш отговор защо работният ти ден свършва в девет вечерта.
След проверката
За всяко решение от втората група напиши едно изречение: кой го взима отсега и до каква граница. Започни с трите, които се повтарят най-често. Седмица по-късно провери колко от тях пак са стигнали до теб и защо. Причината обикновено е една от двете: границата не е ясна или човекът не вярва, че наистина може да решава сам.
Ако искаш да видиш тази картина по-точно, безплатният тест отнема около 10 минути и показва къде фирмата се държи само на теб.